сряда, 22 февруари 2012 г.

Как го правят в сингапур



В 4 часа следобед, когато почти всички служители са в офиса (приблизително 5000 човека) се чува изстрел. Както обикновено целият офис е евакуиран в рамките на 3 минути и всички служители се събират извън офиса. Минават 10 минути …………. минават още 5 минути …………. и още 5 минути.
Тогава един служител от охраната започва изявление:
“Скъпи служители, с натежало сърце се налага да ви уведомя, че за много от вас това беше последната тренировка по евакуация. Поради рецесията се налага да съкратим почти 50% от служителите. Докато се връщате обратно в офиса, ако пропускът ви не работи, то вие сте един от съкратените и вашите вещи ще ви бъдат изпратени утре по куриер.

Подходихме по този начин, за да не задръстваме пощите с хиляди “уведомления за съкращение” и “писма за сбогом” и също така, за да избегнем побоища в офиса.

Надяваме се, да ви очаква успешна кариера. Моля заповядайте обратно в офиса, да си пробвате късмета!”
Успех !

понеделник, 20 февруари 2012 г.


Опитът върху мъжа след четиридесетте години по-правилно да се нарича опип. Така ще е и по-близо и до онази вълнуваща процедура с пулпацията на простатата. След две по 20 години, преживяни при социализма и посткомунизма, опипваме се предпазливо и докладваме за състоянието на онова, което е останало. А именно:

   1. Ако на младини сте си направили татуировка, лицето на Иисус започва да се удължава, палмите леко клюмват, котвите стават вълнообразни, а  децата ви все повече не разбират какво означава надписът „УВО’83” на лявата подмишница.
   2. Песните на Лили Иванова отново започват да ви харесват, въпреки че тайно сте убедени  -  истинското име на примата, всъщност е Дънкан Маклауд.
   3. Поне два пъти сте си мерили кръвното.
   4. Все по-малко се намират хора, които искат да слушат разказите ви от казармата.
   5. Още мислите себе си за „млад специалист”, обаче вестта, че правителството на Б.Б. смята да удължи възрастта за пенсиониране ви докосна, признайте си!
   6. Ако вече не сте се развели и оженили за същото чудовище като жена ви, само че по-младо с 20 години, предстои да го направите. Най-опасни са дните (и особено нощите) между четиридесет и втората и четиридесет и осмата година. Две хиляди деветстотин и двайсет дни и нощи, в които възможността да се запали старото чергило е много голяма. А, както казваше една  мъдра жена за късните влюбвания, подпали ли се старото халище, ужасно смърди!
   7. След лазерна епилация изглеждате по-зле, отколкото преди нея. „Стани, Лазаре!” ви идва да извикате, гледайки се в огледалото.
   8. Лафове от рода на „Не е лошо да си дядо, лошо е да спиш с баба” започват да ви изглеждат смешни.
   9. Ако преди време сте можели да изоставите една жена, заради друга жена, сега сте по-склонен да я изоставите, заради самата нея.
  10. Понякога се усещате толкова дебел, че ако си изпуснете по-дребен предмет, той няма да падне, а ще остане да се върти в орбита около корема ви, привлечен от собственото ви гравитационно поле. Но това усещане се дължи не на реално свръхтегло, а на излишество от знания.
  11. Все по-често си спомняте как в миналото си сте имали чудесно бъдеще.
  12. Поне веднъж сте преписвал десет пъти „писмото на щастието”, вярвайки че то ще ви донесе любов, слава и богатство… Глупак! За да донесе любов, слава и богатсво, „писмото на щастието” трябва да се препише поне 15 пъти! Вече го знаете, но ви се струва малко нереалистично да опитате отново. Ще пробвате някъде към 50-те…
  13. Спирате да разказвате вицове за Щирлиц, защото срещате все по-малко хора, които да ви ги разбират.
  14. От многото празници, банкети и осмомартенски тържества, все по-уверено различавате цветята. Освен рози и „онези там, как се казваха”, знаете за калии и хризантеми.
  15. В понеделник сутрин се чувствате често като църковен покрив с гръмоотвод – спохожда ви известна несигурност.
  16. Понякога ви се случват геометрични прозрения – след първоначалното вълнение от любовните триъгълтици, достигате до извода, че е възможно всички ъгли да бъдат тъпи.
  17. Констатирали сте повече от един път, че и носталгията вече не е това, което беше едно време…
  18. Твърденията, че Кама сутра е написана по ваша, истинска история, изглеждат все по-неправдоподобни.
  19. Имате съпруга, която – ако си сложи халка на пъпа – ще заприлича на ръчна граната. Само не сте открили смелост у себе си и безопасна посока, в която да я хвърлите.
  20. Откакто имате голям ипотечен кредит, по-добре разбирате месечния цикъл при жените.
  21. Смятате, че пушенето на марихуана вече не  подхожда на възрастта ви.
  22. Избелвате си зъбите, ходите на солирум и редовно на фитнес, питайки, с известно безпокойство,  се дали не трябва да полагате подобни усилия и за душата си.
  23. Не можете да си спомните точно нито първата брачна нощ, нито първата извънбрачна.
  24. Все повече са нещата, за които ви е срам да разказвате, но ви е приятно да си спомняте.
  25. Световната икономическа криза – освен всичко останало – ви навежда и на мисли за преструктуриране на съпружеския дълг.
  26. Понякога сутрин животът ви се струва тъжен, но се утешавате с това, че заплатата ви е смешна.
  27. Започвате да предпочитате сериалите за семейство Симпсън и „Женени с деца”, пред екшъни.
  28. От досада бръсненето започва да се превръща в едно от малкото ви позволени мъжки удоволствия.
  29. Купуването на 1500-кубиков „Хралей Дейвидсън” все по-уверено се превръща от мечта в носталгия.
  30. С горчивина забелязвате, че и парите се предават по полов път.
  31. Все по-често намирате търсенето на нови места за риболов за по-интересно от намирането на G-точката. А GPRS-ът в колата ви не помага особено за второто.
  32. Купувате си тайно книги на Хорхе Букай, Куелю, наръчници за бързо забогатяване и ръководства по фън шуй. Ръководствата по фън шуй, след като ги прочетете, просто не знаете къде да ги оставите!
  33. Отдавна сте спрели да се надявате, че ако банкоматът изписва „недостатъчна наличност” става дума не за вашата карта, а за банката.
  34. Ако сте публична личност, притеснявате се, че все повече клюки за личния ви живот се появяват не в „Шоу” и „Шок”, а в „Трета възраст”.
  35. Наистина вярвате, че по-скъпият автомобил увеличава шансовете ви за успешна свалка.
  36. На Коледната ви трапеза се появяват все повече хора, за които не сте съвсем сигурен кои бяха…
  37. Откривате, че сте особен националист – сигурен сте, че ако министрите в кабинета и футболистите в националния отбро си разменят местата, нещата няма да се променят особено.
  38. Вече сте напълно убеден, че търсенето на справедливост най-често прераства в търсене на нова работа.
  39. Напоследък предпочитате повече автентично домашно порно, пред виртуозните изпълнения на професионалните порно-звезди.
  40. Все по-уверено навлизате във възрастта, когато желанието да стиснете света за гушата се заменя от необходимостта да изстисквате черните точки по носа си. Затова помагат козметиците, а на вас ви се струва, че половината от деня работите, за да изкарате парите за тях.

Каквито и мисли да са предизвикали тези 40 констатации у вас, знайте: до четиридесетата си година мъжът е само репетиция за мъж! Всичко хубаво ви предстои. Както и лошото. Затова опитвайте се да не превръщате посрещането на всяка нова година в погребение на старата. И не стискайте прекалено живота за топките, защото той ще ви го върне. От тази взаимна мануална терапия се е увеличава само размерът на простата жлеза.
Това е….аз казах!!
.

неделя, 19 февруари 2012 г.




За закона на Парето са чували всички. И ако още не се сещате, става дума за принципа 80/20 или закона за дисбаланса.
Историята е следната: преди около 100 години Вилфредо Парето- италиански икономист, установява, че 20% от домакинствата в Италия (според някои в Англия) получава 80% от доходите. Той повтаря наблюдението си и в други страни и получава същия резултат, макар че логична причина няма.
Реално на закономерността, установена от Парето, се обръща внимание по-късно, благодарение на Джоузеф Джуран и Ричард Кох, които пренасят принципа в по-широка сфера. В резултат се ражда законът за дисбаланса, а именно 20% от усилия дават 80% от резултата и обратно 80% от усилията създават едва 20% от резултата.
Затова именно в него решихме да потърсим отговор защо голяма част от хората, които полагат огромни усилия в работата си, или иначе казано работохолиците, рядко жънат логичния на пръв поглед резултат- да постигнат максималната печалба от труда си и един ден да се събудят милионери.
Законът на Парето всъщност е един ужасен закон. По данни на Римския клуб един златен милиард означава относителна нищета за останалите 5 млрд. от човечеството Също от него следва, че две-трети от бизнес инициативите умират още на първата година.
Законът на Парето работи и във вашия живот: носите 20% от дрехите си през 80% от времето, получавате 20% съществена информация от 80% от четеното, от осемчасовият ви работен ден има два часа, които са най-ефективни. И по същата логика- 80% от къртовския ви труд отива напразно и никога няма да ви донесе първия милион. Но законът на Парето може да бъде обърнат и във ваша полза и ако не да ви донесе милион, то поне да улесни живота ви.
На първо място- значимите фактори, които водят към целта, а в случая имаме предвид максимална облага от собствения труд, са малко. Обикновено само единични действия водят до важни резултати (например да спечелите от тотото), докато останалите (какво сте работили до печалбата, в случая) са просо тривиално множество.
Извън шегата с тотото, това означава, че спешната работа, ежедневните ви задачи с резултат в настоящето е просто тривиално усилие с 20% полза за бъдещето. Действията ви с перспектива са едва 20%, но именно те ще създадат 80% от бъдещия ви резултат. Така че не изпускайте от фокус именно тези 20%.
Следва и второто следствие- по-голямата част от усилията не дават очакваните резултати и голяма част от действията ни са само загуба на време, които с нищо не допринасят за желания резултат. Откъдето следва да „филтрирате” действията си, които влияят в правилна посока, и тези, които просто съществуват.
Третото и най-лесно следствие е че, ако имате идея, единственото, което ви трябва да знаете е дали тя работи или не.(Обърнете се към това, което работи!)
В единия случай следва да я промените така, че тя да заработи, а това изисква да се учите от грешките си. В другия- да поддържате статуквото, докато идеята престане да работи.
 Това е.....Аз казах !